Please welcome, Mr.Tad Robinson!!!
Мощни аплодисменти, прожектор-следач пробягва върху тъмната сцена и ето го - на прибежки излиза зад кулисите, маха с ръка, публиката е на крака докато той се покланя в чисто новичък черен фрак и лъснати до блясък лачени обувки… days of glory…
В предишните две части на серията "Party children - days of glory" започнахме да разплитаме историята на легендарният деветдесетарски хит, възпял славните години на най-фамозният чикагски клуб, в който през осемдесетте се е родила хаус-музиката. Издирихме композитора и продуцента – италианецът Роберто Занети, по това време подвизаващ се под псевдонима Wireband и известен като гордия татко на евро-диското.
Последният елемент от пъзела идва на мястото си : Tad Robinson - уникален бял изпълнител, който пее блус като черен – така го определя музикалната критика и с право, нюйоркчанинът е изпекъл музикалната си диплома в университета в Индиана през далечната 1980-та, има 6 албума зад гърба си и няколко номинации за престижни музикални награди . Вижте го :
Отдава се на пеенето, макар че при него е стояла дилемата , дали да гради кариера свирейки на арфа или да пее или…и двете:) Все пак е надделяло пеенето - след завършването си, от Индиана се мести в Чикаго, там попада в чиста соул и блус среда и някак си не му се връзва картинката на блус изпълнител свирещ на арфа…в крайна сметка попаднал на точните хора и станал човек.
В интервю, което скоро намерих в интернет, той казва: " Феновете на блуса могат да надушат измамата от няколко мили и те много добре знаят, че всичко което правим е 100% реално".
" Мисля че целувката на смъртта за музикантите в повечето неща от живота е когато си стегнат и когато си стресиран. Не можеш да бъдеш ефективен комуникирайки като певец, ако не си релаксиран. Музикантите с които работя сега и материята която пея ми дават това усещане на доверие и спокойствие."
И докато комерсиалните изпълнители лесно тръгват по течението само след няколко седмици на активна ротация, за хора като Tad Robinson, да плуват срещу него е по-сладко . Да избереш музиката която искаш да правиш, музикантите които перфектно те допълват и лоялни фенове, надушващи стойностните неща от мили, изглежда мечтата е сбъдната и целта е постигната…
Честно казано, да публикувам цялото интервю в превод не се оказа препъни-камък за мен, макар че си е доста дълго и не вярвам че някой от вас би го прочел докрай. Повече ме спря мисълта, че няма по-ужасно нещо от преведено на чист български яко блус парче…Е, Tad Robinson си говори така както пее. Кощунство е за мен да отнема от цвета на думите му, така че ако сте навити, пробвайте да ги прочетете/послушате в оригинал. Така е най-добре 
За цялото интервю кликнете тук!
