Не знам кога се е зародил танцът но със сигурност знам,че тялото е заговорило първо, много преди да се появят думите.
Някак си е станало, може би след дълго взиране в прилива и отлива на вълните, в ухажването на дивите зверове преди чифтосване, в смяната на деня и нощта, хората са осъзнали себе си като част от ритъма на живата Вселена и са затанцували.
За да бъдели чути, се нареждали в кръг, затваряли в него горящото огнище и се хващали за ръце.И така както електричеството преминава по жиците на затворена верига, така божествената енергия преминавала през тях . Тогава, издигащите се нагоре искри и дим, танцуващите огнени езици и мигащите въглени са пренасяли реалността във видения, а пред човеците се отваряли вратите към познание, с което са можели да пътуват в далечни земи, виждали са нови светове и непознати същества и са възпявали ЖИВОТА!
Тъй и тупал ритуалния тъпан – туп-туп, туп-туп …чувате ли? В пулса на сърцето и природата, на хиляди еленови копита и диви коне, един от първите музикални инструменти запявал в ръцете на най-просветения от племето и заповядвал кога да се радват, кога да благодарят и кога да скърбят.
Този универсален език бил толкова ясен и недвусмислен, че всички го разбирали и нямало нужда да се упражняват дълго в ученето му – така както стъпвали и ходели, както свивали дланите в шепа за да отпият глътка вода, просто и точно – две стъпки напред, две назад…туп-туп, ръка в ръка, затворили миналото и настоящето в безкрайността на кръга.
…
Няколко хиляди години по-късно…
Тази статия замислях отдавна, още след първата ми среща отблизо с една малка част от непрекъснато растящите любители на народните танци. Случи се миналата зима и доведе до първият в града закрит фолклорен фест – повече от 12 клуба, над 450 души танцуващи и многобройна публика,която заля Мол Галерия в Стара Загора.
Магията не може да бъде описана с думи! Тя се случваше всеки път, щом стъпеше нов клуб на сцената – заиграеха ли, лицата им се озаряваха , грейваха усмивки, хванати за ръце завихряха вихрушка от емоции и никой не остана равнодушен! Накрая тълпата се смеси с танцуващите и се изви едно огромно усмихнато хоро!
Вижте видеото
В практиката ми на водещ, след толкова много часове,прекарани сред различни хора,на всевъзможни места, всеки път съм се удивявала на силата, която има нашето хоро - да обединява хората в различията им!
Няма празник без хоро, нали?
Игривата музика, отривистите стъпки и хванатите ръце могат по удивителен начин да пренастроят мозъка и да прогонят всички лоши мисли. Нещо повече – щом задумка тъпана, сърцето заиграва и замирисва на празник !
Ние, българите с хоро празнуваме ЖИВОТА. Така ни е дадено още от незапомнени времена.Така и ще бъде, докато ни има!
Понякога се учудвам на младоженци, които казват „…И да няма много хора, 2-3 минути от всяко не повече!”
Тогава винаги питам : „Защо, скъпи приятели се лишавате от най-близката до душите ни музика?
Най-честите отговори са : „Ние не можем да танцуваме друго освен право хоро!”
Истината е , че няма друга музика, която така безотказно да пълни дансинга, освен ХОРОТО!
Коз в ръцете на всеки добър диджей са няколко игриви хороводни китки, щом усети че купонът не върви, просто зарежда плейъра и дава старт!
В такъв момент няма никакво значение че не сте добри танцьори, на кой му пука? Празнувайте, веселете се, щом ви се танцува – танцувайте! Дори и да не знаете стъпките, ще има достатъчно ваши приятели, които ще ги знаят и ще поведат хорото!
Българските народни танци отварят пътя на всеки друг музикален стил по време на сватба и на всяко друго парти! Веднъж станали и хванали се за ръце, хората по-лесно остават на дансинга, дори и да не се познават, а стъпките се учат лесно, просто се хванете!
Нашата музика се обича по особен начин, защото вади от дълбините на душата ни спомените на нашите деди, които носим като безценно съкровище в гените ни.
Не можем да отрежем корените си, да подменим кръвта си. Не можем да градим бъдещето,без да сме стъпили на миналото.
Хайде на хорото!
