„Всичко е възможно за този, който вярва.”

Библията (Марк 9:23)

Здравейте, приятели на Sound The Best! Днес съм в оранжево настроение и се усмихвам по детски. Питате се защо? Хайде, да намажем филиите и да тръгваме. Каня ви на кратка среща с детството…Детството на Галин Рачев – DJ в екипа на Sound The Best!

Спомняте ли си старата о-о-о-оранжева песничка? Винаги съм смятал, че е малко прекалено да виждаме света в толкова ярки цветове. Обаче за скромния си 29-годишен живот установих, че е по-добре да гледаме в оранжево, отколкото в сиво. Не е ли така?

Като дете бях любимец на другарките в детската градина Все още, като се срещаме на улицата се усмихваме и разменяме по няколко думи. Чесно казано нямам много спомени от тогава. Събота и неделя прекарвах задължително на гости при любимите си баба и дядо. Събирахме се много деца на улицата. Играехме на ръбче с топката, вечер имаше и жоменка. Не бях добър във футбола. Дори го ненавиждах. И сега е така. Когато счупих прозореца на съседите с топката, тотално се отказах от този спорт. Аааа, не…Всъщност като се замисля, в началните ученически години бях се записал на футбол. Тренировките се провеждаха на стадиона на „Арсенал“…треньор беше Киряков Спомням си го. И сега е пълен шемет. Направих една тренировка – първа и последна. Трудно беше да тичам няколко обиколки за загрявка под слънцето По-късно ме наплюха че съм супер за „тежката“ в борбата. Да да На колена на тепиха, положил глава напред и въртейки врат на ляво и дясно. Хах, как така? Ще си счупя врата бе. А и ми се вие свят като се изправя. Не е за мен! Отказах се и от това.

Лелеее, спомняте ли си часовете по физическо? Прескачахме коза, кон, правехме кълбета напред-назад, коремни преси, въртяхме обръчи, хвърляхме медицински топки. Къде са сега тези неща? Няма да се замисляме. Днес съм в оранжево настроение! Спомням си още как беряхме черешата на бабини. Правихме фунийки от вестници, пълнихме ги и продавахме на улицата. Май изкарвахме стотинки за бонбони Но много ме беше срам. А шишетата от веро, които бяха удобни за пръскане с вода? А спринцовките от 50 кубика, които изпразвахме по другарчето през лятото Хей, спомняте ли си? Дядо ми имаше на тавана един голям колкото мен кашон със списания „Паралели“. От тях ставаха отлични фунийки. Доста усилия ми костваше да си изпрося едно списание с гланцирани страници и да го нарежа. Имах си дървен автомат с пласмасова цев, през която духах колкото ми позволяват гърдите. И когато някоя фунийка не е добре завита и заседне в тръбата, чуваше се такъв смешен звук, че… И автоматично бях застрелян от противника. Хаха..весело си беше. Улицата кънтеше ежедневно. Особено в летните ваканции. Събирахме се по двайсетина деца. Имаше приятели от София, Панагюрище, Брацигово, от Гърция дори Сядахме на бордюра и…нямаше спиране. С повечето потдържаме връзка и до днес. Най ми беше криво като пред всички, дядо ми излизаше на двора и се провикваше – Галинеееее, прибирай се да ядеш Или пък: Гальоооооо, колко часа стана. Прибирай се! Ей сега идвааааам, ей сегаааа. Краката целите прашасали от игра. Измивах се на външната чешма на двора и заспивах като къпан. Нямаше мобилни телефони, нямаше звънец…просто сутринта няколко гласа в синхрон се провикваха: Галинеееее И всичко започваше от начало. На село ходех рядко. Спомням си обаче една баба Тана, която като ме видеше, винаги ме приканяше да влезна у тях и да ми намаже една филия с масло и захар. Четях книгите, които бяха задължителни за ваканцията. Започвах ги всичките, малко от тях завършвах Спомням си как прабаба ми вареше лютеница всяко лято. Доматите от двора бяха толкова сладки, че си ги късах и ги налапвах целите. И малките корнишончета, които чакаха да ги сгриза още непораснали, че така са по-вкусни. Хеййй, днес съм в розово настроение. Дори не в розово. В оранжево! Междодругото, някой знае ли какво е „траенца“? Черпя един обяд в Казанлък ако някой отговори. Ако трябва да дам жокер, за мен "траенца-та" са баба Пепа!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЦА! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТ ДА СЕ ЧУВСТВАТ КАТО ДЕЦА!

Някъде бях чел, че когато децата мечтаят, на сълзите вижда се краят! Да. Вярно е. Международният Ден на детето е учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария). Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник.
 Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това съвпаднал с провеждащата се Конференция в Женева.
Откакто 1 юни е обявен за Международен Ден на детето от множество страни по света, той се чества с големи празнества. В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини.

Споделете с нас, какво си спомняте? Какво се случваше по ваше време? Нека направим тази статия едно приятно връщане назад във времето и се срещнем с детството. За мен е удоволствие. Усмихвам се. И леко въздишам Леко, наистина. Хайде, намажете филиите и се върнете назад Ако пък вече сте в офиса пред компютъра, ще ви предложа една лесна за изпълнение рецепта, която действа магично. Наздраве!

…Слагам многоточие и спирам! Защото знам, че предстои. Хубавото предстои!