Сряда,късен следобед.Сядам пред компютъра с чаша кафе и се опитвам да преосмисля това,което ми се случи само преди няколко часа…

Здравейте!Аз съм Гани Добреваводеща в Sound The Best !Днес съм с няколко разпилени ноти по-вглъбена, различна и щастлива! Мисля си за втората ми среща с човека, който снощи прегърна цял стадион…за ръцете, от които струеше енергия, за усмихнатите очи на мъжът, който отказа да се превърне в полуфабрикат и избра да бъде себе си – Стинг! Това е съдбата на силните – светят със собствена светлина. 

Ще ви разкажа за мен и Стинг, макар че толкова много се изкушавам да задържа емоцията само за себе си…. Но,започвам разказа дори и той да стане един от многото.Е, всеки има право да вярва в онази история,която най-много му хареса,нали?

Юни 2006-та, Несебър.От мястото където сме, има лош изглед към сцената, но много добър към екипа от озвучители – прекрасна възможност да видим какво се случва „от другата страна” на сцената, нали това ни е тръпката…там сме аз и Гали Рачев – добре познат като диджея в нашия екип. Точно в този момент, никой от нас не беше и сънувал сънища на тема Sound The Best! И точно тогава, на първата ни среща със Стинг,когато гледахме повече какво се случва зад пулта отколкото на сцената,за първи път усетихме силата на отворените му ръце – когато ги разпери аз имах чувството че върху нас се изля огромен заряд от енергия!Вдигнех ли ръце електричеството просто преминаваше през мен! Тогава си дадох сметка,че за да започнеш да разбираш музиката му, трябва да го допуснеш до себе си.Но преди това, трябва да си изпитал необходимост да насочиш погледа си вътре в теб, в онези скрити кътчета на съзнанието, където ни стоят прибрани крилата с които летим понякога.При мен, дозата беше двойна – с песните от “Sacred Love” и книгата му „Разпилени ноти”.

„…Сякаш се нося по вълните на безкраен океан от чувства, които не мога да опиша по друг начин освен с думата любов… Преди преживяното от тази нощ, използвах думата обич за да отделям нещата които харесвам, от тези които не харесвам –нас от тях, героите от злодеите, приятелите от враговете.Всичко в живота ми беше разделено и ясно очертано като държавна граница или крепостна стена, зорко пазени от инстинкта за самосъхранение. Сега тези граници се стопяват от тази силна вълна от енергия, която сваля небесата на земята и придава поразително ново значение на всяка частица от материята.Всичко около мен изглежда вечно, съвършено и красиво.Най странното е че тези философски разсъждения ми звучат съвсем точно след преживяното, сякаш поразителни видения са отворили вратата към паралелен свят,пълен с необятни възможности”

Звучи като записка от дневника ми с дата: юни 2006-та, но не е.Не си водя дневник…жалко може би.Това са негови думи – от книгата му „Разпилени ноти” Тогава не предполагах че един ден отново ще имам възможност да видя Стинг на живо.

7 юни 2011,София, стадион „Георги Аспарухов”.Взриви се,когато излезе на сцената – същото обикновено момче със сива тениска и прилепнали панталони ,каквото го помнят сивите улици на родния Уолсенд.Разпери ръце и ни поведе на пътешествие в безкрайния си музикален ум с памучената мекота на флейтата, кадифен тромпет,плътен като кафе звук на контрабас, хор цигулки и разтапящата китара на Доминик Милър…съвършенство стъпило на върха на диригентска палка, размахана от нежна ръка! Една след друга се нижеха песните…Mad about you, When we dance, Shape of my heart, Englishman in New York, Every breath you take, Fragile, Fields of gold,Roxanne, If I ever lose my faith in you, Why should I cry for you, Desert rose и любимата ми Whenever I say your name…не го оставихме да си тръгне след втория бис…и след третия…

If I could break down these walls
And shout my name at heaven's gate
I'd take these hands
And I'd destroy the dark machineries of fate
Cathedrals are broken
Heaven's no longer above
And hellfire's a promise away
I'd still be saying
I'm still in love…

Оставете Стинг да ви говори за любов, да ви пее за любов и ще поискате магията да не свършва.Така може да разказва само онзи,който е познал разноликата и същност, приел я е като неизлечима болест, и се е научил да я раздава щедро, без да мисли какво ще му остане накрая.

Момчето с китарата от Уолсенд, и с ръцете, които прегръщат стадиони ме научи че спомените не избледняват, напротив – придобиват повече нюанси също като хубавото вино, но само когато се съхраняват правилно.След време те ще са готови да полетят, с крилата които крием на едно тайно място в нас…до следващото сбъдване!

 

Харесва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS feed или направете безплатен абонамент по емайл, за да получавате първи информация за всички наши най-нови материали.
Ако пък искате да се възползвате от нашите услуги, като старателен DJ и атрактивна водеща за вашето парти, сватба или тържество, направете запитване. Ние ще ви предложим богато разнообразие от предложения.
Етикети: , , , , , , , ,

Коментари към статията

Тази статия е прочетена 612 пъти

2 коментара по Sting. Второто сбъдване

  1. от Мария Ненова

    Mного вдъхновяващо, Гани…!!! 

  2. от Гани Добрева

    А в същност беше в пъти повече!Думите не стигат!
    Може би някой ден ще се навия да пропиша:))) …имам доста за разказване:)))

Публикувайте Вашият коментар:

Искате ли да добавите снимка към Вашият коментар в блоговете?

Направете си бърза регистрация в Gravatar и изберете подходящо изображение. Граватарът ще се асоциира с вашият e-mail адрес, при всеки коментар в блога. Ние вече го направихме :)

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>