Спомняте ли си откога не сте заставали под плискащият като из ведро дъжд, така че по вас да не остане сухо място? Колко отдавна не сте цопали в локвите без да ви пука, вместо да ги прескачате с официалните си обувки?

Е, вчера аз си подарих чудесен завършек на един хубав ден и реших да споделя. Вашата водеща Гани Добрева излезе на разходка с кучето си без чадър, в най-проливния дъжд! Ееех, къде е моя колега Гали, мислех си аз докато вървях под дъжда…та нали съвсем наскоро сам той ви разказа за чудното изобретение на китайците – музикален чадър, без дори изобщо да е носил някога такъв, дори и най-обикновен! Е, аз имам  и не е музикален но…какво от това? Музиката бе в дъждовните капки и в мен! За първи път от много време насам, правех нещо, без да ми пука и се чувствах щастлива! Без условности, без правила, без страх. Просто се наслаждавах! А гледката не беше много романтична – едно ухилено и много мокро хъски гордо цопаше през средата на реките течащи по улиците а след него, също толкова мокро, но този път двукрако същество със смешен розов дъждобран, в което никой от вас не би разпознал елегантната дама от снимките в галерията  – вашата водеща – Гани Добрева! Кръстосвахме улиците под смаяните погледи на скритите във входовете минувачи, а аз усещах как дъждовните струи си намират път през отворите на дъждобрана. Късно беше да мисля дали има полза от него, така или иначе вече бях мокра…но това не беше важно. Усещах вкуса на дъжда! Да! В прашния град дъждовните капки имаха вкус на трева!

Знаете ли…малките „бягства” от стерилния ни уреден свят са нужни, за да съхраняват вътрешната усмивка и слънчевото време в нас. Без тях ставаме подчинени на компютъра и мобилния телефон, на прическата и маникюра и на задължителните комплименти на колегите, колко добре ни седи новата дрешка! А понякога мислили ли сте си, колко много искате да зарежете всичко поне за ден? Когато следващия път ви се прииска, не се цупете на прогнозата за дъжд. Лято е! Просто си „забравете” чадъра, като мен …и ще се видим между капките! 