На 2 октомври той навършва 60.Сигурна съм че всички вие, които четете блога на Sound The Best без да се замислите ще се сетите за поне 5 негови песни, които винаги ще ви карат да потръпвате, винаги ще докосват нещо много дълбоко във вас.Избрах, вместо линк към някоя от тях или биографични данни достъпни за всеки, да споделя с вас няколко откъса от книгата, която силно ми повлия, промени ме и ме накара да разбирам музиката му.
Вероятно той ще получи милиони честитки от цял свят.Но също вероятно никой няма да се сети да честити на феновете му, а те са толкова много!
Нека това е моят начин да ви честитя!
"Живеехме във влажна викторианска къща без парно. Майка ми ме научи да паля камината в хола - това беше единственият източник на топлина вкъщи…
…Кибритът стоеше на полицата над камината, до стария будилник. На 7 години вече бях достатъчно висок, за да го стигна,като се повдигах на пръсти.
- Може ли аз да запаля,мамо? Знам как се прави. Моля те! Може ли? – молех се аз и се опитвах да прикрия отчаяното си желание със сериозно изражение, което да внушава, че вемче съм достатъчно голям и може да ми се има доверие.
- Можеш да запалиш огъня,синко, но внимавай братнчето ти да не намери кибрита. Винаги дръж килбрита на един бой височина, разбра ли?
…Като дете можех да прекарам цял ден в съзерцаване на огъня. Все още не съм загубил този навик. В танца на пламъците виждам разрушени кули, древни кралства, скални катедрали и цели въображаеми континенти. Научих тази малка магия от майка си и все още я нося в себе си. От нея научих как се глади риза, как се пържат яйца, как се чисти с прахосмукачка и всички тези практични ритуали,които внасят ред в живота ни. Единствено музиката и огньовете обаче са се запазили в съзнанието ми като чудотворни тайни, скрепили нашата особена връзка.Тя беше магьосница а аз – неин ученик. Майка ми беше първата господарка на въображението ми.
…След като навърших 7 години, започнах да помагам на баща си всеки уикенд, както и по време на ваканциите. Заедно обикаляхме неговия район - имението "Хай Фарм" и миньорските къщи в северната част на града.
…В дните когато трябваше да го придружавам, той ме вдигаше в 5 часа сутринта, без да буди брат ми и аз се навличах с най-дебелите дрехи които имах. Понякога през зимата ставаше толкова студено, че по вътрешната страна на прозореца се образуваше скреж. Обличах се под юргана, без да ставам от леглото, а дъхът ми излизаше като облак гъста пара и се разтваряше в ледения въздух…
…Натоварвахме камиона и потегляхме по тъмните пусти улици.Научих се да ценя уникалното очарование на ранните утрини. Докато всички в града още спяха дълбоко, ние се промъквахме като крадци и всички улици бяха наши. Утрото пирдаваше някакъв особен, тайнствен блясък, който по-късно изчезваше. Този навик ми остана и до днес. Много ми е трудно да се излежавам до късно. Винаги ставам първи – явно продължителният сън никога няма влезе в списъка с уменията ми.
…Всяка сутрин в седем и половина правехме кратка почивка и наблюдавахме дима, който се виеше от огромната купчина въглищен прах зад входа на мината, като изкуствен вулкан. Седяхме мълчаливо и ядяхме студени сандвичи с бекон, той- потънал в своите мисли, а аз - в моите. Баща ми понякога ставаше съвсем необщителен и напълно се затваряше в себе си. Аз нямах нищо против, защото неговото мълчание ми даваше възможност да развихрям въображението си. Докато тичах от врата на врата с бутилки мляко в ръце, чертаех различни, фантастични планове за бъдещето си. Представях си,че ще обикалям света, ще имам голямо семейство, ще притежавам голяма къща на село и ще бъда богат и известен…"
Стинг "Разпилени ноти"
2003
